СПОМЕНИ

В ГЕНЕРAЛЩАБНИЯ ФАКУЛТЕТ НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ „Г. С. РАКОВСКИ” (1998 - 1999 Г.)
През пролетта на 1998 г., бидейки заместник-командир на Военноморска база Варна, бях допуснат да кандидатствам за обучение в Генералщабния факултет (ГЩФ) на Военна академия „Георги Раковски” - София. Победих в конкурса. Готвих се много сериозно, включително един месец в самата академия, затворен по цял ден в един от кабинетите на катедра „Стратегия и oперативно изкуство”. Класирах се на първо място, както впрочем и завърших.
Интересно ми беше по време на подготовката, тъй като за пръв път се „сблъсквах” сериозно с тактиката и оперативното изкуство на Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Дотогава се бях докосвал до елементи от тях, касаещи участието им в десантни и противодесантни операции, и съдействието, оказвано от ВМС на приморския фланг на Трета армия в Югоизточно направление. Елементи от построението им имаше и в някои оперативни планове на флота, които „рисувах” като заместник-началник на Оперативния отдел в Главния щаб на ВМС... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

СЛУЧКА В ГАЛЮНА (ТОАЛЕТНАТА) НА ПОДВОДНИЦАТА
Много често са ми задавали въпроса как така подводничарят издържа на подводницата повече от денонощие, когато всеки човек има естествени биологични нужди. Как ги задоволяваме, когато подводницата е на море и особено под вода. Много абсурдни фантазии съм слушал, когато съм казвал първо да си помислят питащите. То не бяха кофи с херметичен капак, специални торбички, тръбички и фунии. Когато се наслушам на „компетентни мнения”, сериозно обяснявам как е устроен „галюна” (рус. -тоалетна на кораба) и как е решен в техническо отношение този въпрос. Работата не е чак толкова сложна, но е задължително всеки да е запознат с устройството, с цел безопасна и безаварийна експлоатация на съоръжението, защото понякога се получават такива неприятни ситуации, че от една страна е смешно, а от друга - мръсно и миризливо. Та какво представлява съоръжението... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ



ГОРЕЩА ГАЙКА - МОКЪР ТРАП
Тази случка ми я разказа бай Андро. Тя е от времето на парните кораби на „Български морски флот”. Дисциплината по корабите тогава е била по военному строга и е нямало отпускане. Вахтите са се давали непрекъснато, независимо дали корабът е на ход, на котва или в пристанище. Котлите са работили постоянно, защото доста механизми са били задвижвани с пара. Тогава е имало голямо търсене на инженери - механици и много от тях не са имали висше образование, а със съкратени курсове са защитавали степени, започвайки от мотористи и огняри.На един такъв кораб главен механик бил бай Тошо Вагона. Явно прякора му е останал още докато е работил на брега и е бил локомотивен машинист. Стъпка по стъпка човека стигнал до главен механик... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ



НЕОБИКНОВЕН РЕМОНТ НА НИК „9 СЕПТЕМВРИ”
Можете ли да си представите как изглежда подводната част на дървен кораб обшит с медни листи? Особено, когато е наскоро докуван и боядисан, е направо „елегантен”. Проблемите на този тип кораби идваха от блуждаещите токове от кавитацията на винта и от електрохимическия потенциал на различните метали, потопени в морска вода. Въпреки, че перото на руля също е обшито с медна ламарина, фланецът му в горния му край, съединен с болтове към фланеца на балера, са от стомана. И точно там, между корабостроителната стомана и медната обшивка протичат най-силните токове. За да се намали действието им, се монтират под водата към корпуса протектори - блокчета от специална сплав от алуминий, магнезий, цинк и живак... виж пълният текст
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ



НАГРАДАТА (1973 Г., НИК „9 СЕПТЕМВРИ”)
Току що бях се завърнал от Първото световно първенство по подводен спорт-септември 1973 г. в Риека (Хърватска - тогава в рамките на Югославия) и телефона в службата звъни:
- Траянов, обажда се капитан Андонакиев от научно-изследователския кораб (НИК) „9 септември”. Трябва да ни помогнеш!
- За какво става въпрос? - питам аз.
- Салникът на балера пропуска много вода. Да се опиташ да го уплътниш под водата.
- Няма проблеми -казвам и си припомням наум прийомите, които сме ползвали в Подводната инженерна група (ПИГ) - да дойде утре след обед някой от екипажа с кола да ме вземе с такъмите - апарат, костюм, баластен колан.
- Добре, ще ти се обадя утре кой ще дойде да те вземе и благодаря за отзивчивостта... виж пълният текст
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ




ЗАВРЪЩАНЕ НА МОСТИКА НА М/К „БЛАГОЙ КАСАБОВ”
През месец октомври 1960 г., като старши помощник-капитан на м/к „Васил Левски” слязох на брега във Варна в домашен отпуск. По време на неговото ползване, при контакти в навигационния отдел на Параходство „Български морски флот” получих информация, че ще ми възложат длъжност капитан за приемане на един малотонажен хладилен кораб. Изчакваше се уреждане на покупката от страна на ДТП „Булет” и че ще трябва корабът да се приеме в Норвегия.
Реших, че ще бъде по-рационално да предложа в параходството да изпратят друг колега и да се заема в новият си статус с някой от малотонажните кораби в експлоатация. Идеята беше лесна за изпълнение, защото много от колегите желаеха да участват в приемането на „нов” кораб. Предложението беше прието с известно учудване... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ




ТРЪПКАТА „АКАДЕМИК”
Един по-старши колега не пожали труд да напише цяла книга, за да докаже, че балканджиите са повече и по-добри сред моряците. Аз обаче съм доказателство и на тази теза, и на нейната противоположност. Роден съм в едно селце в Стара планина, в което днес май живее само един човек, на границата на великотърновската, старозагорската и карловската община. Балканджийският ми период обаче трае само три години, защото семейството ни се мести в Русе - един стародавно европейски град, на емблематичния паметник на който край реката пише: „От тука започва българското морячество.” Моето лично морячество - единствен в цялата рода, започна с препятствие по пътя към Морското училище. От моя „зърнен” техникум дотогава никой не бе постъпил в него и чиновниците от Военното окръжие по инерция... виж пълният текст
Валентин ДИМИТРОВ

morskivestnik.com